Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството в периода 2005-2009 г.: Браншът си заслужи доброто име със сериозна работа

Г-н Гагаузов, благодаря за тази среща. През 2022 г. Камарата на строителите в България (КСБ) става на 15 г. и ние започнахме една поредица във вестника, която е свързана именно със създаването на браншовата организация. Приемането на Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и създаването на Камарата се случи именно във Вашия мандат като министър на регионалното развитие и благоустройството. Разкажете ни повече.

Годишнината е чудесен повод да поговорим за хората, които бяха инициатори за създаването на Камарата. Трябва с благодарност да си спомним за първия председател на КСБ инж. Симеон Пешов, който беше двигателят на целия процес по създаване на законодателството и приемането на Закона за Камарата на строителите. Той дойде при мен и изрази мнението си, че е време да помислим за строителна камара, която да обедини фирмите и да даде възможност на отрасъла да се развива още по-добре. Спомням си, че посетихме Германия, за да се срещнем с представителите на немската Строителна камара. Там видяхме какви възможности и сериозни правомощия са дадени на една такава браншова организация. И започнахме работа по подготовката на проект на закон и в България. Горд съм, че това е първият отрасъл и един от най-важните за икономиката на страната, който беше урегулиран с приемането на закон – ЗКС. Хубав или лош, той издържа във времето и най-вече даде възможност на сектора да стане един от най-сериозните. 15 г. по-късно ние виждаме, че всички се съобразяват със строителния бранш.

Преди създаването на КСБ каква беше ситуацията?

Периодът, в който се учреди Камарата, беше такъв, че се появиха хиляди малки и по-големи фирми в строителството. Имаше хаотично движение на отрасъла. След създаването на Камарата браншът се структурира, събраха се компаниите. Фирмите започнаха да си говорят помежду си, да търсят общите интереси и решение на общите проблеми. Имаше сериозни условия за инвестиции в пътното и високото строителство, които започнаха в този период. Някои от компаниите се специализираха изключително в пътно, а други във високо строителство.

Законът даде възможност фирмите да обединят усилията си и да защитават своите интереси пред държавата, институциите и другите браншове, както и браншът да бъде представен пред обществото с много сериозни позиции.

Трудно ли се случи Законът за Камарата на строителите?

Мога да кажа, че извадихме малко късмет, защото бяхме първите. Повечето от колегите от другите браншови организации очакваха да видят какво ще се случи. Нямаше съпротива почти от никого. Чисто на професионална основа беше изработен законопроектът и бе приет. В това отношение аз мисля, че времето, мястото и късметът бяха на наша страна. Законът беше приет без обструкции.

Връщайки се назад във времето в периода като министър, как оценявате създаването на ЗКС и на КСБ?

Мисля, че по отношение на законодателството това беше един от най-плодотворните периоди за строителния бранш. Освен това имаше много инвестиции. Чуждестранните инвестиции бяха надминали 6-7 млрд. лв. за година. Европейските фондове не бяха стартирали, но браншът беше направил подготовка за тях. Секторът успя да изпълни редица обекти, които му дадоха възможност да се конкурира с чуждестранните компании. Имаше силна конкуренция през 2006-2008 г. Тогава участваха редица огромни фирми, например от съседна Турция. Всяка една от тях разполагаше със стотици милиони обеми, които са изпълнявани. Бяха дошли и компании от Европа. За мен този период позволи на българските фирми да натрупат капитал, за да могат да участват в големи проекти, както и да придобият опит, който им даде възможност да се развият на българския строителен пазар. Браншът си заслужи доброто име със сериозната си работа.

Кои обекти си спомняте от този период?

Спомням си строителството на летище София с проблемите около него, които бяха чисто конструктивни. Или пък магистрала „Люлин“. Това са все обекти, които бяха бавени с времето от всевъзможни пречки, като процеса на отчуждаване и трудностите при изпълнението. В момента мисля, че много по-леко вървят нещата, поне в настоящата ситуация. С изключение на последната една година, когато се получи едно недоразумение. Трябва да е ясно, че това са българските фирми на пазара, няма други. Да ги оцветяваме като сини, червени и пембени е голяма грешка. Ако има допуснати нарушения, те са преди всичко от страна на инвеститора, тоест на държавата. Не трябва да се търси проблемът във фирмите, а в отделните структури на държавата. Надявам се тези неща да се преодолеят и браншът вече да започне да работи, защото 7-8 месеца той е в колапс. Всички виждаме, че почти е замряло пътното строителство, което е сериозен проблем за състоянието на пътната мрежа в страната и причина, която би могла да доведе до фалит на сериозни фирми.

Като бивш министър как оценявате ситуацията в бранша в момента?

В момента ситуацията е трудна. Трудността е създадена от смяната на правителства, и то четири пъти, както и недоверието, което те имаха към процеса на провеждане или непровеждане на тръжни процедури и т.нар. ин хаус процедури. Там има допуснати сериозни нарушения, но те, пак ще кажа, не са от страна на строителните фирми. Тези нарушения трябва да бъдат отстранени, когато се регулира процесът, но на фирмите трябва да им бъде разплатено това, което са извършили на обекти, на които всичко е законно. Такива са и трите лота на АМ „Хемус“, както и пътят Ботевград - Мездра. Там пък например строителят е инвеститор, той строи със собствени средства. Разплащане ще има чак когато се завърши обектът.

Браншът е малко под напрежение сега, но смятам, че нещата ще се регулират, защото от това страда преди всичко икономиката на България.

На преден план отново излезе лот 3.2 на АМ „Струма“. Важно е тази магистрала да се завърши. Експертна общност избра вариант за преминаване през Кресненското дефиле, за който има и ОВОС, но с едно министерско решение проектът е блокиран. Какво е Вашето мнение?

Лично аз се изненадах от поведението на последния министър на околната среда и водите Борислав Сандов, защото за мен вариантът беше утвърден. Той предвиждаше едното платно да е по съществуващия път със съответни корекции, а другото да е по билото на планината. За мен това беше най-добрият вариант. За тунела, за който се говореше, излязоха толкова проблеми, че беше повече от ясно кое е решението, което трябва да се приеме. Без да искам да обиждам еколозите, си мисля, че тяхното е някакво много сериозно престараване. Трябва да се утвърди готовият проект и да се направят сериозни разговори в Брюксел и в България. Обектът трябва да се изпълнява и да се завърши.

Строителството на първия участък на магистралата от Перник до Долна Диканя е реализирано по време на Вашия мандат като министър. Какво си спомняте от този период?

Това беше голяма сага. Бях министър вече на няколко месеца и като отидох да видя обекта в какво състояние е, заварих 5-6 машини на целия участък, от които 3 са счупени. Бяха изпълнени около 20% от обема СМР, а трябваше в рамките на няколко месеца отсечката да е завършена. Разбрах, че тази работа няма да стане така. Спомням си, че като извиках надзорната фирма, за да ми каже дали изпълнителят е в състояние да извърши възложената му работа, отговорът беше не. Тогава поисках да ми бъде написан доклад, за да мога да взема мерки. Сменихме изпълнителя и за 9 месеца завършихме изцяло лота. Така че трябва да се действа смело и отговорно, иначе всички знаем какво се получава.

В публичното пространство беше лансирана идеята да бъдат извикани чужди фирми, които да строят у нас. Вие какво мислите за това?

Чуждите компании и сега никой не им пречи да участват. Ако има конкурентна среда, те са добре дошли, но да казваме, че ще извикаме външни компании да работят, а нашите да ги спираме, някакси не ми се вижда добре. Конкуренция в бранша е нужна, но при еднакви правила за всички. Искам да споделя, че на мен ми прави много приятно впечатление, когато се връщам от Гърция и виждам, че нашата магистрала е много по-добре построена. Това нещо трябва да продължи и да се повишава качеството на работа.

Сериозни са критиките и към Закона за устройство на територията (ЗУТ). Каква е Вашата позиция, трябва ли да се прави нов закон?

Аз не съм сигурен дали някой може да каже колко поправки са направени на ЗУТ до този момент. Хубаво е да има сериозно обсъждане в бранша, за да се види как стоят нещата, съобразявайки се с досегашния опит, и какво точно да се промени. Моето мннение, е че е необходимо да се направи изцяло нов Закон за устройство на територията. Имаме добри специалисти, които ако бъдат оставени на съвестта си, ще подготвят едно добро законодателство.

Спомням си какво чудо беше при приемането на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Тогава един вариант влезе в Народното събрание, а друг излезе. Имаше множество интереси, които трябваше да бъдат защитавани в една или друга група депутати в парламента. Знам, че всеки има интерес, но над всичко трябва да стои интересът на държавата.

Ако по времето, когато Вие бяхте министър, се бе наложило да се справите с казуса с индексацията на договорите в строителството, каква щеше да бъде Вашата позиция?

Безспорно има необходимост от индексация. Експертите трябва да кажат как точно да се направи – дали на базата на единични цени, или друго нещо ще се вземе под внимание. Аз съм сигурен, че 100% индексация няма да има, но е задължително да има такава. Според мен процесът се затрудни именно от това противопоставяне, което беше между строителния бранш, особено пътностроителния, и управляващата власт. Индексация трябва да има, защото скокът в цените на материалите наистина беше неочакван. Не говорим за 4-5% увеличение, а за 40-50% и повече.

Знам, че се работи по въпроса и се очаква в скоро време да има резултат.

Един от проблемите пред бранша е, че няма държавна визия за строителството в дългосрочна перспектива, напр. 7-10 години напред да е ясно в какво строителство държавата ще инвестира. Как може да се преодолее този проблем?

Хубаво е да има визия и да се планират нещата няколко години в перспектива. Заради това Европейската комисия работи с програмни периоди. Трябва да се планира какъв ще е крайният резултат. Когато аз бях министър, ние правехме програмно бюджетиране 3-5 години напред. Съгласувахме плана с Министерството на финансите и те в процеса на изпълнение отпускаха средства за съответната година. Важно е да се помисли в това направление. Освен ясен хоризонт по отношение на инфраструктурното развитие на страната ще има ясен хоризонт и за фирмите и те ще могат да планират мощности, работна сила, да преценят какви инвестиции в технологии и иновационни продукти могат да направят.

В. „Строител“ беше създаден една година след КСБ. Как виждате значението на изданието през годините?

Камарата на строителите в България е една сериозна организация, която непременно трябва да има собствена медия. Браншът е подходящ да има вестник, а не само електронен сайт. Мога да приветствам факта, че сериозната работа от страна на КСБ е представена по най-добрия начин и достига до голяма аудитория именно от страниците на Вашето професионално издание. Вестникът всъщност е най-добрата връзка на Камарата с бранша. Чудесно изпълнявате задачата, за която изданието е създадено.

Как виждате бъдещето на строителния бранш?

Аз съм оптимист. Браншът ще става все по-силен, добър и съвременен във всяко едно отношение. Дано му се паднат и добри управленци и мисля, че тогава секторът ще работи както трябва.

Какво ще пожелаете на КСБ по повод 15-ата годишнина?

Много успехи на всички строители и инвеститори, защото браншът работи с редица държавни структури, с общините, с фондове. Нека всички заедно да направим така, че да преуспява строителният бранш и по този начин страната ни да има модерна и съвременна инфраструктура.