Мартин Георгиев, и.д. директор на дирекция „Координация на програми и проекти“ и ръководител на Управляващия орган на ОПТТИ: Предвидените 1,9 млрд. евро по „ПТС 2021 – 2027“ ще допринесат съществено за изграждане и развитие на транспортната мрежа в страната

Г-н Георгиев, на 22 юли се провежда обществено обсъждане на проекта на Програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027“ („ПТС 2021 – 2027“). Какви са приоритетите на програмата и на какъв принцип е разпределен бюджетът й между различните видове инфраструктура? Отговарят ли целите на нуждите на транспортната мрежа в страната?

Предвид спецификата на транспортния сектор, приоритетите на „ПТС 2021 – 2027“ са формулирани за осигуряване на максимална последователност и надграждане на резултатите от предишните два програмни периода за страната ни при отчитане на актуалните предизвикателства и насоки за развитие на Кохезионната политика на европейско ниво. При разработването на програмата се търси максимална прозрачност и привличане на всички заинтересовани страни, като процесът е съпътстван с постоянно сътрудничество с ЕК при спазване принципа на партньорство.

Приоритетите на ПТС включват:

- „Развитие на железопътната инфраструктура по „основната“ и „широкообхватната“ Трансевропейска транспортна мрежа“;

- „Развитие на пътната инфраструктура по „основната“ Трансевропейска транспортна мрежа“ и пътни връзки;

- „Подобряване на интермодалността, иновации, модернизирани системи за управление на трафика, подобряване на сигурността и безопасността на транспорта“;

- „Интермодалност в градска среда“.

В допълнение приоритет „Техническа помощ“ подпомага изпълнението на ПТС, повишава административния капацитет и публичната подкрепа.

Надяваме се, че е постигнат баланс и предвиденото финансиране по ПТС – в обем от порядъка на 1,9 млрд. евро, ще допринесе реално и съществено за изграждане и развитие на транспортната мрежа в страната.

Ако има коментари по време на общественото обсъждане, ще бъдат ли взети под внимание и какво предстои? Колко стъпки още трябва да се направят до окончателното одобрение на „ПТС 2021 – 2027“? Как ще се преодолее забавянето на началото на програмата?

Коментарите по време на общественото обсъждане ще бъдат взети под внимание в съзвучие с предварително одобрените приоритети и цели на ПТС. Следва да се има предвид, че обсъждания бяха правени и миналата година, така че не става въпрос за нещо съвсем ново, но с оглед публичност­та на процеса правим и тази стъпка.

Надяваме се, че сме на финалната права от преговорите с партньорите ни от ЕК, с които поддържаме тесен диалог и вече доста време изчистваме нюансите на следващия програмен документ, за да отчетем и постоянно изменящата се среда, респективно тенденции на европейско ниво при развитието на транспортната политика.

Бих желал да отбележа за читателите на вестник „Строител“, че забавянето при подготовката за програмен период 2021 – 2027 г. е за целия Европейски съюз, а не е например резултат от някакъв пропуск на национално ниво.

С кои проекти ще може да стартира програмата?

Всички институционални бенефициенти на програмата работят по бъдещите проекти и очакваме бързо стартиране на дейностите, отчитайки и факта, че част от проектите са фазирани и предходните им фази са в процес на изпълнение по линия на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“).

За доста от проектите, попадащи в обхвата на ПТС, са предприети действия, в т.ч. най-скорошните (от средата на настоящата година), които включват:

- Подписани бяха договорите за проектиране и строителство и за строителен надзор на тунела под Шипка;

- Отворени бяха ценовите оферти на допуснатите кандидати в обществената поръчка за изработване на технически проекти и строителството на първите 75,6 км от автомагистралата „Русе – Велико Търново“;

- Публикувано е обявление за обществена поръчка за „Проектиране и строителство на Европейска система за управление на влаковете (ERTMS) за проект „Модернизация на жп линия София – Драгоман – сръбска граница“: жп участък Волуяк – Драгоман”;

- Заедно с колегите от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) уточняваме частите от проектите, които се прехвърлят от период 2014 – 2020 г. в настоящия 2021 – 2027 г., за да можем в непродължителен срок да започнем да генерираме разходи в новата програма.

Един от проектите в Приоритет 2 на ПТС е лот 3.2 на АМ „Струма“, който отново се сблъсква с проблеми, въпреки че е преминал през всички задължителни процедури и има избрани изпълнители. Какво развитие очаквате да има за него?

Проектът за реализация на АМ „Струма“ и по-конкретно спазването на екологичните аспекти е предмет на проследяване от Бернската конвенция. В изпълнение на препоръка на Конвенцията през първото тримесечие на 2022 г. са създадени три тематични работни групи съответно за преглед и обсъждане на специфични природозащитни цели на защитени зони „Кресна – Илинденци“ и „Кресна“, екологични, социално-икономически и свързани с пътната безопасност аспекти на проекта за лот 3.2 на АМ „Струма“. Очак­ваме да приключи дейността на тези работни групи.

На проведена на 14.03.2022 г. среща между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Инициативата JASPERS е взето решение за изготвяне на допълнителни анализи във връзка с реализацията на някои инфраструктурни проекти в пътния сектор, в т.ч. АМ „Струма“, лот 3.2, което включва актуализация на оценката/изготвяне на оценка на въздействието на пътната безопасност за трите вариантни решения по отношение на основните елементи, като функция на пътя, транспортно натоварване, алтернативни маршрути и пр. Към настоящия момент се разработва заданието за изготвянето на тези анализи, които трябва да бъдат готови в кратък срок.

По какъв начин „ПТС 2021 – 2027“ ще постигне допълняемост на инвестициите в инфраструктурата с другите програми на ЕС за периода 2021 – 2027 г. – Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)?

В по-широк план постигането на допълняемост и синергия е сред водещите принципи при осъществяване на европейската политика за развитие, в частност модернизиране и изграждане на транспортни системи и инфраструктура. Посочените от Вас източници на финансиране се наблюдават внимателно от експертите в ЕК и са обект на засилен контрол още на етап програмиране. В този ред на мисли всички програми, механизми и планове с европейско финансиране се одобряват с предвидени възможности за постигане на реална допълняемост и точно поради тази причина процесът на тяхното одобрение е по-продължителен именно за да се гарантира още на етап програмиране, че е подбран подходящ набор от мерки.

По-горе очертах приоритетите на „ПТС 2021 – 2027“ и тук само ще добавя, че например в област­та на жп транспорта по линия на НПВУ е предвидено модернизиране на подвижния състав, в т.ч. посредством закупуване на електрически влакове за крайградски линии, за основни междурегионални направления в страната, локомотиви за маневрени дейности в депа, както и модернизиране на бордовото сигнализационно оборудване на съществуващи влакове. Това е един добър пример как чрез Програмата ще се модернизира жп инфраструктурата, а чрез НПВУ ще се осигури подходящ подвижен състав за нейното пълноценно използване и предлагане на максимално комфортен продукт на крайните ползватели.

В допълнение – в резултат от първата покана по МСЕ за сектор „Транспорт“ в периода 2021 – 2027 г. са одобрени за безвъзмездно финансиране проекти, свързани с модернизацията на жп линията Видин – София в участъка Медковец – Срацимир, мултимодална логистична платформа София – Запад и нова инфраструктура за подобряване на мултимодалния транспорт в пристанище Бургас. Тези проекти са ситуирани на Коридор „Ориент/Източно Средиземноморие“, част от „основната“ TEN-T мрежа. Тяхната реализация е в пряка връзка и съгласуваност с инвестициите по „ПТС 2021 – 2027“ и тези по Плана. Синергичният ефект на инвестициите по отделните финансови инструменти пряко кореспондира с целите на Европейската комисия за завършване на транспортни направления по „основната“ TEN-T мрежа до 2030 г. и впоследствие тези по „широкообхватната“ мрежа до 2050 г.

Какъв е напредъкът по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“? Колко средства остава да бъдат усвоени? Има ли рискови проекти?

Към средата на 2022 г. 92% от финансовия ресурс по „ОПТТИ 2014 – 2020“ е предоставен под формата на безвъзмездна помощ, като над 61% от бюджета на програмата вече е разплатен. По отношение на финансовата дисциплина и съблюдаването на правилото за автоматично освобождаване N+3 през 2022 г. не се очаква загуба на средства по „ОПТТИ 2014 – 2020“, като прогнозното изпълнение към края на годината е за постигане на величина от 113,20%.

Поради идентифицираната невъзможност за приключване на дейностите по някои големи проекти в рамките на периода за допустимост на разходите, който изтича на 31.12.2023 г., по ОПТТИ, както споменах, са предприети координирани действия с партньорите от ЕК в посока фазиране и включване на допълнителни проекти в обхвата на програмата.

Съгласно нормативните изисквания Управляващият орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ изпрати Годишния доклад за изпълнението на ОПТТИ за 2021 г. до Европейската комисия за преглед и одобрение на 30 май 2022 г. Преди това той е одобрен от Комитета за наблюдение на ОПТТИ.

След одобрението на Годишния доклад за 2021 г. от страна на ЕК той ще бъде публикуван на страницата на оперативната програма, като в него са поместени подробности за напредъка на ОПТТИ като цяло, както и по отделните приоритетни оси и големи проекти.

Какво остава да бъде свършено по Механизма за свързване на Европа в програмен период 2014 – 2020 г.? Колко средства са одобрени по МСЕ в новия период и може ли страната ни да спечели още средства по Механизма?

По МСЕ, сектор „Транспорт“ 2014 – 2020 г. в етап на изпълнение са 5 инфраструктурни проекта и 4 проекта за техническа помощ с бенефициент НК „Железопътна инфраструктура“. За голяма част от инфраструктурните проекти е генерирано забавяне в реализацията вследствие на фактори като обжалване на обществените поръчки за строителство, затруднения при приключване на процедурите за отчуждения, COVID-19, високите нива на инфлация и заявената необходимост от строителите по повечето от договорите за индексация на цените на строителните материали и др. В тази връзка бенефициентът НКЖИ е в етап на проучване и подготовка на стратегии за минимизиране на рисковете от загуба на средства по МСЕ съвместно със CINEA, а именно чрез удължаване на сроковете на действащите Споразумения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до максималния период на допустимост на средствата по МСЕ – края на 2024 г., и намаляване на обхвата на проектите, които не могат да бъдат изпълнени в този срок.

В етап на изпълнение е съвместен проект за техническа помощ за ревизиране и допълване на предпроектното проучване за подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав (FAST Danube). Проектът е съвместен между България и Румъния и крайната дата за приключването му е 31.12.2022 г. След това предстои с румънската страна да предложим идентифицираните мерки да бъдат финансирани по някоя от следващите покани на Механизма за свързване на Европа 2021 – 2027 г.

За проектите в останалите видове транспорт, а именно морски и въздушен, няма генерирани големи забавяния и се очаква те да приключат в срок.

Както споменах, одобрените проекти за финансиране от Механизма за свързване на Европа, сектор „Транспорт“ 2021-2027 г. по първата покана са модернизацията на жп линията Видин – София в участъка Медковец – Срацимир, мултимодална логистична платформа София – Запад и нова инфраструктура за подобряване на мултимодалния транспорт в пристанище Бургас. Трите проекта са на обща стойност над 321 млн. евро, като от тях 273 млн. евро са европейските средства. Към момента се подготвят Споразуменията за предоставяне на БФП между CINEA и съответните бенефициенти.

Към проекта на „ПТС 2021 – 2027“ сте направили изводи относно „научени уроци“. Бихте ли казали кои са най-важните?

Като най-важни „научени уроци“ отчитам необходимостта от максимално бързо стартиране на дейностите по бъдещите проекти, прилагането на умело бюджетиране особено за големите проекти, отчитайки динамичните промени на средата в международен аспект (в т.ч. динамика на цените, гарантиране на определено ниво на сигурност по веригата на доставки за основни суровини и материали доколкото е възможно и т.н.), възможно най-бързо идентифициране на т.нар. тесни места при реализацията на дейностите по отделните проекти и своевременно предприемане на консултации за адекватни действия. Трябва да се обърне по-задълбочено внимание на управлението на договорите с оглед възможностите за адаптация към външни промени, без да се застрашава изпълнението на отделните работи.

В момента най-сериозният проблем за строителния бранш е непрекъснатото увеличение на цените на строителните материали и липсата на индексация в договорите за СМР. Как това се отразява на изпълнението на ОПТТИ и заложили ли сте възможности за корекции на цените при осъществяване на бъдещите проекти по ПТС?

Действително сериозно предизвикателство представлява големият ръст в цените на редица основни суровини и материали за строителство, което създава затруднения при реализацията на проектите, в допълнение към по-дългите срокове за доставка на част от тях поради обективни обстоятелства на средата в международен аспект.

Ситуацията неминуемо се отразява и на програмата и в този контекст трябва да бъде намерено общоевропейско решение по този въпрос, тъй като той засяга всички държави членки в еднаква степен.

Това още веднъж показва, че има нужда от подобряване на бюджетирането, особено на големите проекти. По наше мнение основно трябва да се мисли в посока на въвеждане на стандартни клаузи за индексация при договори с по-голяма продължителност и сложност.

На 29 юни 2022 г. Камарата на строителите в България отбеляза 15 години от създаването си. Какво ще пожелаете на строителния бранш?

Честит празник на Камарата на строителите в България! На строителния бранш пожелаваме здраве и кураж да посрещнат предизвикателствата на днешния ден.

Следите ли вестник „Строител“? Полезно ли Ви е изданието на КСБ?

Следя с интерес в. „Строител“ като надежден източник на информация по актуални въпроси в областта на строителството. Намирам за полезни периодичните анализи, които публикувате, както и гледните точки на доказани специалисти в строителния бранш по важни теми.