Томислав Дончев, зам. министър-председател на Република България: Няма програма на ЕС, при която договарянето да е под 60%

Г-н Дончев, в края на 2019 г. какво показват данните за изпълнението на европейските проекти? Какъв е Вашият анализ? Засега няма програма на ЕС, при която договарянето да е под 60%, като към същия момент през предходния период договаряне над 60% е било по-скоро изключение. Темповете на разплащане също са по-добри – 32% (2007 - 2013) спрямо 38% (2014 - 2020), или 1,9 млрд. лв. повече са достигнали сега до бенефициентите. По-добри темпове на изпълнение има и при инфраструктурните програми. ОП „Региони в растеж” (ОПРР) и ОП „Околна среда” (ОПОС) са с договорени – съответно 87% и 90%, и платени 49% и 23%. За сравнение по същото време на предходния период напредъкът по тях е бил: договорени – съответно 39% и 43%, платени 30% и 17%. Текущите данни показват нива на договаряне за програмите, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фонд, от близо 85% от бюджетите (14,432 млрд. лв.) и разплащания – над 40% от бюджетите (6,875 млрд. лв.). Програмата за развитие на селските райони е с 51% договаряне и 21% разплащане. Навлизаме в последната година от програмен период 2014 - 2020, може ли да се направи анализ кои програми са „отличници” и при кои има опасност от загуба на средства? За край на периода може да считаме 2023 г., когато изтича срокът за плащане, така че ни остават още четири години за изпълнение на проектите. От тази гледна точка постигнатите към момента нива на плащания към бенефициентите са адекватни на етапа на изпълнение на програмите, защото са подплатени с договаряне на близо 80% от бюджетите им, което дава добра основа за ускоряване на плащанията през следващите години. Това обаче не е повод за успокоение. С целите за автоматично освобождаване трябва да се съобразяваме всяка година, така че това е един вече отработен процес. Ако погледнем текущите данни, най-добре върви договарянето при ОПОС – 92% от бюджета, а разплащанията към бенефициентите – при Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) - 53% от бюджета. Ще има ли такива, по които ще трябва да се изпълняват целенасочени стъпки, за да се преодолеят или минимизират негативните тенденции? Целенасочени специфични стъпки се изпълняват по всяка от програмите в зависимост от типа инвестиции и бенефициенти. По-големите проекти по всяка от програмите винаги са обект на засилено наблюдение, тъй като ангажират съществен човешки и финансов ресурс. Усилията са насочени към създаване на условия за изпълнение на тези проекти. Какво се случва с изпълнението на проектите по „ОПОС 2014 – 2020”, ще може ли страната да се вмести в заложените срокове за изпълнение на проектите? Министерството на околната среда и водите и в частност Управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“ полагат всички необходими усилия, за да се гарантира, че проектните дейности, както и разходите по тях ще бъдат извършени до края на програмния период. [caption id="attachment_218628" align="alignleft" width="400"] Зам. министър-председателят Дончев по време на работна среща с ръководството на КСБ[/caption] Конкретен израз на тези усилия са сключените 11 броя договори на обща стойност на безвъзмездната помощ над 740 млн. лв. по процедура „Изграждане на ВиК инфраструктура“ по Приоритетна ос 1 „Води“. Това е една от ключовите процедури, тъй като съсредоточава ресурс в размер на 1,35 млрд. лв., а успешното й изпълнение би гарантирало значително подобряване на качеството на живот на населението и постигане на съответствие с европейските директиви, свързани с качеството на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадните води от населените места. МОСВ предприе и редица мерки във връзка с влошеното качество на атмосферния въздух. През 2019 г. беше обявена процедура „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух“ по Приоритетна ос 5 на „ОПОС 2014 – 2020”. Процедурата има за цел да допринесе за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез намаляване наднормените нива на фини прахови частици (ФПЧ10) и индиректно на азотни оксиди (NOx) на територията на общини с нарушено качество на въздуха по тези показатели чрез финансиране на мерки за подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво (дърва и въглища). По тази процедура вече са сключени 7 договора с общини с нарушено качество на атмосферния въздух, които са в процес на изпълнение, с обща стойност на безвъзмездната помощ в размер на над 111 млн. лв. Това е една пилотна процедура и към момента се проучва възможността да се осигури допълнителен ресурс за други общини, които са в наказателна процедура и които да могат да кандидатстват за справяне с проблемите, касаещи битовото отопление. Транспортът е идентифициран като един от основните замърсители на въздуха и затова тази година беше обявена процедура „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“ отново по Приоритетна ос 5 на „ОПОС 2014 – 2020”. В рамките на процедурата се подпомага закупуването и доставката на нови съвременни електрически транспортни средства (подвижен състав) на обществения транспорт, което ще доведе до намаляване на вредните емисии във въздуха, намаляване на шума и вибрациите и значително спестяване на енергия. До момента са сключени 9 договора, вече са в процес на изпълнение, като общата стойност на безвъзмездната помощ е в размер на близо 478 млн. лв. В процес на оценка са още 3 проектни предложения, за които се очаква договорите за БФП да бъдат сключени до края на календарната 2019 г. Общият ресурс, мобилизиран за подобряване качеството на атмосферния въздух в рамките на този програмен период, е около 6 пъти по-голям от първоначално предвидения. Това показва изключителната загриженост и фокусираност на политиката на МОСВ и на местните власти по отношение на едно много сериозно предизвикателство – чистотата на въздуха. Изпълнението на проекта АМ „Струма” е едно от тези с голямо забавяне. Ще се справи ли страната с реализирането му в рамките на този програмен период и ако не, какво ще се случи с него? По-голямата част от трасето вече е завършено, като до края на периода ще бъдат пуснати в експлоатация „Благоевград - Крупник“ (лот 3.1, 68,31% изпълнение към 31.10.2019 г.) и тунел „Железница“ (на етап проектиране). Остава да бъде изграден най-предизвикателният участък в Кресненския пролом – участък „Крупник – Кресна” (лот 3.2). Формулярът за кандидатстване за строителството на лот 3.2 от АМ „Струма“ беше подаден за одобрение от Европейската комисия на 9.08.2019 г. С писмо на ЕК от 15.10.2019 г. бяха поискани допълнителни разяснения, което е част от работния процес и обичайна практика при подготовката на големи инфраструктурни проекти. Отговорът до ЕК се подготвя и срокът за изпращането му е 3 месеца. Екологичната оценка на лот 3.2 на автомагистрала „Струма” премина съдебен контрол, в резултат на което има окончателно решение на ВАС, потвърждаващо становището на компетентните органи. Към момента обществените поръчки за възлагане на проектирането и строителството на лот 3.2 се изпълняват по график. Планираното завършване и въвеждане в експлоатация на лот 3.2 е до края на 2025 г., а рехабилитацията на съществуващия път E79 се очаква ще бъде завършена през 2027 г. [caption id="attachment_218629" align="alignleft" width="400"] На 12.11.2019 г. бе представен обновеният публичен модул на ИСУН 2020[/caption] А има ли други проекти, които предизвикват притеснения и които трябва да се реализират в спешен порядък? Наблюдението на проектите, особено на по-големите, е постоянно, така че да не се стига до предприемането на спешни мерки. Основно такива проекти има по инфраструктурните програми – ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” (автомагистрала „Струма”, модернизацията на жп линия Елин Пелин - Костенец), ОП „Околна среда” (воден сектор), финансираната от ЕФРР Първа ос на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Няма как да не попитам кои се очаква да бъдат сферите на финансиране и за размера на средствата, които ще бъдат на разположение на бенефициентите през периода 2021 - 2027. Какви се очаква да са промените спрямо програмен период 2014 - 2020? Подготовката за следващия програмен период започна още преди година, веднага след като ЕК публикува проекта на законодателен пакет. За съжаление, преговорният процес на ниво Европейски съюз не е приключил, няма постигнато съгласие нито по финансовите, нито по процедурните параметри, но процесите трябва да текат паралелно, за да се намали рискът от късно стартиране на програмите. Вече са приети основните документи на национално ниво, които дават рамката на разработването на стратегическите документи за период 2021 - 2027 г. – основни нужди и приоритети, програми и водещи ведомства, финансово разпределение, отключващи условия. На пръв поглед няма съществени промени. Основните нужди и приоритети и следователно програми и водещи ведомства остават до голяма степен същите. Но вече се наблюдава изчерпване на икономическия модел, налице е нужда от качествена промяна, трансформация към производства с висока добавена стойност и това прави особено важно как ще подходим към планирането на следващия програмен период. Не трябва да възпроизвеждаме механично познатите подходи и механизми. Необходима е трезва оценка на постигнатото. Да бъдем наясно какво работи, кое дава резултати и води към развитие и да не спираме да търсим нестандартни и иновативни решения на проблемите. Поради това фокусът ще бъде върху иновациите, приложната наука, човешките ресурси във всичките им аспекти, подобряването на средата за бизнес – електронно правителство и изграждане на икономическа инфраструктура (икономически зони) на територията на страната. Ще продължат инвестициите и в традиционната инфраструктура. Търси се и промяна в подхода към инвестициите на регионално ниво, интегриран подход на по-високо административно равнище, защото ниво общини вече е твърде ниско, за да осигури интегрираност на инвестициите. От ноември влезе в сила системата за електронните обществени поръчки. Какви очаквате да са резултатите от тази стъпка? Какви ще са следващите стъпки в посока електронизация на обществените поръчки? Централизираната система вече работи, провеждат се обучения на възложителите и ползвателите й. От 1 януари 2020 г. използването на системата става задължително за повечето възложители (министри, председатели на държавни агенции, комисии, директори на изпълнителни агенции), а от 1 април – за всички останали възложители. Налице са всички необходими предпоставки, за да се пристъпи към пълно електронизиране на процеса по възлагане и кандидатстване. Според мен обществото ще спечели от максималната прозрачност на системата, а държавата ще има на разположение повече инструменти да следи, а оттам и да преформатира при нужда политиката си по разходване на публичните средства. Въвеждането на все повече електронни услуги е един от приоритетите на правителството. Може ли да разкажете какви са основните стъпки, които бяха направени през 2019 г., и какво предстои през 2020 г.? Процесът е непрекъснат и не може да бъде характеризиран като революция, а по-скоро като еволюция на системата. През годината продължи изпълнението на предвидените с едно Решение на МС от октомври 2018 г. над 1400 мерки за намаляване на административната тежест, сред тях и улесняване на заявяването и предоставянето на електронни услуги от публичните институции. Наред с усилията на отделните ведомства да осигурят повече възможности за предоставяне на електронни услуги все повече администрации използват и т.нар. Единен модел за достъп до електронни услуги, като потребителите вече са над 22 000 и могат да се възползват от 288 различни услуги по електронен път. Разбира се, предстои още много работа и въвеждането на други ключови компоненти на електронното управление, например масовата електронна идентификация. Такива ще бъдат приоритетите и занапред. [caption id="attachment_218630" align="alignleft" width="400"] Вицепремиерът Томислав Дончев бе отличен с почетна грамота и плакет по повод 10-годишнината на в. „Строител“[/caption] Как ще продължи дейността Ви с Камарата на строителите в България (КСБ)? С Камарата винаги сме имали ползотворно сътрудничество и вярвам, че тази традиция ще продължи и занапред. КСБ е изключително полезен партньор, с когото се работи леко и продуктивно. Надявам се с общи усилия да допринесем за подобряването на условията за правене на бизнес в България. Предстоят коледните и новогодишните празници - какво ще пожелаете на нашите читатели? На Вашите читатели пожелавам здраве, късмет и повече вяра в доброто, към което да се стремят. Краят на всяка година е време за равносметки, а началото на новата година обикновено е време за обещания и планове за бъдещето. Желая на всички дързост и воля, за да осъществят мечтите си, и достатъчно възможности, за да изпълнят обещанията, които са дали пред себе си и другите.