Свилена Гражданска Инж. Наков, повече от година сте начело на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Какво е състоянието на кадастъра в момента и как се промени то през последните месеци? От началото на дейността на АГКК през 2001 г. до края на март 2015 г. са одобрени или са в процес на създаване кадастралната карта и кадастралните регистри за почти 2,5 млн. ха. Те представляват 22,23% от територията на страната. Набраната информация включва 7327 хил. недвижими имота. Обхванати от кадастъра са всички областни градове. Той съдържа също информация за 111 града, които са общински центрове, и 612 други населени места и територии с развит пазар на имотите и инвестициите, каквито са Черноморското крайбрежие и планинските курорти. В страната има и 4 съдебни района, в които всички включени в тях населени места са с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри. Това са Несебър, Балчик, Каварна и Троян. Одобрени са и тези на населените места в 23 общини – Априлци, Асеновград, Балчик, Каварна, Летница, Ловеч, Златарица, Шабла, Ямбол, Копривщица, Мирково, Добрич-град, Девня, Кричим, Марица, Пловдив, Несебър, Троян, Николаево, Угърчин, Шумен, Гурково и Сопот. С цел подобряване на работата през 2015 г. беше разработена концепция за ускорено създаване на кадастър за цялата територия на страната. Тя предвижда това да стане чрез преобразуване на съществуващата карта на възстановената собственост, съдържаща данни за земеделските и горските територии, в кадастрална карта. Дейността може да бъде извършена в рамките на период от година и половина до две години в зависимост от човешкия и материален ресурс, който ще бъде осигурен за АГКК, след като Законът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗИД на ЗКИР) влезе в сила. Промените ще осигурят правна възможност чрез регламентиране на процедура за ускорено създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в неурбанизирани територии. Преобразуването на картата на възстановената собственост в кадастрална ще постигне 94% покритие на територията на страната в кратки срокове и с минимален финансов ресурс. Обслужването на гражданите с кадастрална информация ще се съсредоточи в един административен орган, което ще доведе до унифициране на предоставянето на услуги и ще осигури възможност за по-бързо и облекчено реализиране на големи инвестиционни проекти. Разкажете ни за приоритетите Ви за развитието на кадастъра през следващите месеци. Основните ни задачи включват няколко вида дейности. Първата предвижда увеличаване на покритието на страната с кадастрална карта. Освен това през тази година ще продължат дейностите по изработване и одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри за 5 от районите на София – „Красно село“, „Възраждане“, „Слатина“, „Лозенец“ и „Триадица“, както и за землищата на 5 общински центъра и за други населени места, включително такива, които са процедирани от АГКК, но са финансирани от друг инвеститор. През февруари и март 2016 г. по реда на Закона за обществените поръчки бяха обявени процедури за възлагане създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри, включващи 219 населени места, от които 31 са общински центрове, покриващи над 4% от територията на България. През тази година ще продължи поддържането и развитието на информационната система на кадастъра. Това ще стане, като се надгражда и развие информационно-комуникационната среда в АГКК и се интегрират информационните процеси. Това е една от основните предпоставки за успешно реализиране на електронното управление и предоставянето на електронни административни услуги. В тази връзка е необходимо да се разработят и приложат рамки за технически подобрения и надграждане на всички информационни системи на АГКК с цел да се осигури свързаността им и да се подобрят процесите в тях. Кадастралната административната информационна система (КАИС) е основната точка за предоставяне на електронни услуги. Тя трябва да се развие до среда, която обхваща и контролира всички процеси по достъпа до дан­ните и предоставянето на информация от всички ресурси. Необходимо е да се реализира интеграция на вътрешните системи с тези на администрацията и подобряване ефективността при предоставяне на услуги. Предстои през 2016 г. Агенцията да приведе дан­ните за административните граници и сградите съгласно изискванията на INSPIRE, като реализира и мрежови услуги за тях. Усъвършенстването на законовата и подзаконовата нормативна уредба в областта на кадастъра е също приоритет за работата на Агенцията. Очакваме през тази година Народното събрание да приеме ЗИД на ЗКИР, както и да бъдат разработени, съответно променени и допълнени нормативните актове към него. Ще намалите ли таксите за услугите, които извършва АГКК? Агенцията по геодезия, картография и кадастър има стремеж за понижаване на налозите, така че да бъдат по-достъпни за нашите клиенти. В момента се подготвя изменение на тарифа №14 за таксите, които се събират от системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, с което ще бъдат посочени нови размери в сферата на кадастъра, във връзка с промяна на наименованието и съдържанието на услугите, повлияно от промените в ЗКИР и неговите подзаконови нормативни актове. Те ще са съгласно Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7А на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им, приета с Постановление №1 на Министерския съвет от 5.01.2012 г. Все още не може да се каже до какъв размер ще доведе прилагането на методиката, но във всички случаи ще бъде търсено намаляване на разходите на потребителите за получаването на услугите. Докъде стигна работата Ви по специализираните карти? Във връзка с изпълнение на задълженията на АГКК по чл. 6, ал. 7 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и съгласно Наредба №1/2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК в периода 2011 – 2013 г. бяха създадени документи на 289 морски плажа, които попадат в територии с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри по цялото Черноморско крайбрежие. В периода от май до октомври 2014 г. приключи приемането на всички специализирани карти и регистри на пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица и в охранителна зона Б. Приети са документите на обекти по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК. Това са крайбрежни езера, острови, лагуни, лимани, влажни зони, брегоукрепителни и брегозащитни системи и съоръжения за териториите на областите Добрич, Варна (без с. Константиново, общ. Варна) и Бургас (без селата Маринка и Извор, както и част от град Бургас). Определени са границите на охранителните зони А и Б на територията на област Добрич, общините Несебър, Поморие, Созопол, Царево, Варна. През 2016 г. се предвижда да бъде определено местонахождението на охранителните зони А и Б, попадащи в общините Бургас, Аксаково, Белослав, Девня, Аврен, Долни чифлик и Бяла. Необходими ли са законодателни промени, за да се подобри дейността на АГКК? Законът за кадастъра и имотния регистър е обнародван в Държавен вестник през април 2000 г. и влезе в сила от 1.01.2001 г. През годините той претърпя няколко изменения, като последното по-съществено бе направено през юни 2014 г. Със заложените в него промени се усъвършенства нормативната уредба при осъществяване на дейностите по създаване, одобряване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри. Направените изменения допринесоха за облекчаване обслужването на физическите и юридическите лица с данни от кадас­търа. За ускоряване на дейностите в областта на кадастъра през 2015 г. беше разработен проект на ЗИД на ЗКИР. От изключително значение за развитието на кадастъра е предложените законодателни промени да бъдат приети. Нужно ли е изменение на текстовете, касаещи Имотния регистър? Развитието му е отговорност на Министерството на правосъдието и на Агенцията по вписванията. Редно е по този въпрос да бъде търсено тяхното становище. Все пак трябва да се отбележи, че в проекта за изменение на ЗКИР се съдържат и техните предложения. Кога столицата ни ще има цялостна кадастрална карта? Одобрени и влезли в сила са кадастралната карта и кадастралните регистри за 18 района на града. За тях вече се извършва административно-техническото обслужване на гражданите, ведомствата, общините и дружествата. За останалите 6 столични района процедурите по създаване и одобряване на кадастрална карта и регистри са на различен етап. Кадастралната карта и кадастралните регистри за район „Подуяне“ са одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК от 9.03.2016 г., като предстои тя да бъде обнародвана в Държавен вестник. Предстои провеждане на комисии за приемане на отразените възражения и настъпилите промени в обявените по реда на чл. 46 от ЗКИР кадастрални карти и регистри за столичните райони „Възраждане“ и „Красно село“, след което ще бъдат издадени заповеди за одобрението им. Разглеждат се приетите възражения по кадастралната карта и кадастралните регистри за район „Триадица“. Предстои провеждане на комисии за приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри за районите „Лозенец“ и „Слатина“. След като това стане, приемането им ще бъде обявено в Държавен вестник и ще бъде последвано от нормативно определените процедури. Трябва да се отбележи обаче, че тази процедура не касае летище София, тъй като документите за него са влезли в сила от 8.01.2016 г. Какво правите за развитие на подземния кадастър? Строителите много често се сблъскват с неописана подземна инфраструктура. В момента Агенцията не отговаря за този тип дейност, тъй като, съгласно ЗКИР, набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни се извършва от ведомствата, общините и други юридически лица, съобразно функциите, които изпълняват. Налице е нормативна основа за създаване на многоцелеви (многопластов) кадастър, който освен информация от кадастралната карта ще включва и специализирани данни, преди всичко за надземната и за подземната инфраструктура с всичките им компоненти. Необходима е активност от отговорните ведомства и организации за създаване на специализирани карти, както и повишаване функционалните възможности на информационната система на кадастъра, а това е приоритет в дейността на АГКК. Регионалната комисия прие промените в ЗКИР Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗИД на ЗКИР). Промените бяха представени от съветника в политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лазаринка Стоичкова и изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) инж. Светослав Наков. Целта на изготвения законопроект е да се ускори процесът по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на страната, като се регламентира облекчена процедура за изготвянето им за неурбанизираните територии. Предвижда се преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална, което ще осигури възможност в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се постигне покриване на голям процент от територията на страната. Обслужването на гражданите с кадастрална информация за повече от 90% от територията на страната ще се съсредоточи в един административен орган, което ще доведе до унифициране в предоставянето на услугите. С предложения законопроект се дават правомощия на общинските служби по земеделие да извършват от името на АГКК част от дейностите по административно обслужване с данни. Същевременно ще се намали и финансовият ресурс за изработване на документите. С промените ще се осигури пълноценна предпоставка за реализиране на заложените в ЗКИР цели за създаване на единен поземлен регистър, представляващ основа на Имотния регистър и гарантиране на стабилитет в гражданския оборот с недвижими имоти. С предложения законопроект се отстраняват някои терминологични несъответствия, както и непълноти и несъвършенства в нормативната уредба, констатирани в прилагането на ЗКИР. Сред тях е, че се регламентира процедура за отстраняване на явна фактическа грешка, пренесена в кадастралната карта от тази на възстановената собственост, и възможност за обезщетяване на засегнатите собственици. В резултат на реализиране на промените в закона ще бъде създадена кадастрална карта за почти цялата територия на страната. Площта, за която ще бъдат предоставяни услуги от АГКК, ще се увеличи с около 8,4 млн. ха. Това ще доведе до значителен ръст на приходите, събирани от Агенцията. Към настоящия момент земеделската земя е с покритие с кадастрална карта за около 2 млн. ха, като средногодишните постъпления от нея са около 3 млн. лв.