Богомил Манчев - председател на Българския атомен форум:

Без АЕЦ „Белене“ няма алтернатива

Проектът АЕЦ „Белене” няма алтернатива и е въпрос на оцеляване на българската икономика, особено след като държавата излезе от кризата. Това заяви във Варна Богомил Манчев - председател на Българския атомен форум, който откри международна конференция, посветена на българската атомна енергетика, предаде агенция КРОСС.
Манчев посочва и основанията си за подкрепата на проекта „АЕЦ „Белене”: „Ние нямаме източници,  няма с какво да си покрием живота занапред. Няма с какво да го гарантираме. Една Германия се отказва, много се шуми по този
въпрос, но някои не разсъждават, защото Германия има над 200 хиляди мегавата инсталирана мощност, а се отказва от 20 хиляди ядрени мегавата. Те имат над 100 хиляди мегавата от въглища. Ние искаме да се откажем от ядрената - нещото, което ни прави 40% от енергията.”

5 приоритета в енергийната стратегия на България

Парламентът прие енергийната стратегия на България до 2020 г. В нея са посочени пет приоритета - гарантиране сигурността на доставките; достигане на целите за 16% дял на енергията от възобновяеми енергийни източници; повишаване на енергийната ефективност; развитие на конкурентен енергиен пазар; политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защитата на интересите на потребителите. До 2020 г. политиката в областта на енергетиката ще бъде насочена към подобряване на енергийната сигурност и ще се развива в няколко направления.
Сред тях са активно участие в проектите по изграждане на южен газов коридор, изграждане на междусистемни газови връзки със съседните на България страни, разширяване на капацитета за съхранение на природен газ, изграждане на ново хранилище, създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ, както и оптимално използване на местните енергийни ресурси.
Ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване и увеличаване дела на ядрената енергетика в страната чрез удължаване експлоатационния срок на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй”, както и изграждането на 2000 МВт нови ядрени мощности (АЕЦ „Белене” и/или блокове 7 и 8 в АЕЦ „Козлодуй”), пише в стратегията. Парламентът предлага в документа изрично да се запише, че страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.

2800 лв. средна заплата в новата пътна компания

Автор Свилена Гражданска

Средната работна заплата в новата Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” ще е 2800 лв. Това се разбра по време на представяне на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътища в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Така средното възнаграждение в бъдещото пътно предприятие ще е три пъти и половина повече от това в агенция „Пътна инфраструктура”. Към момента в АПИ то е около 800 лв.
Първоначално щатът на НК „Стратегически инфраструктурни проекти”, която ще се създаде с промените на Закона за пътища, е разчетен за 20 души. Догодина той ще се увеличи с още пет. Екипът ще отговаря за проектирането, изграждането, поддръжката и ремонта на автомагистралите „Струма”, „Хемус” и „Черно море”. С предвижданите промени АПИ няма да е вече единствен бенефициент по Оперативна програма „ Транспорт”, като новото предприятие ще оперира с близо 250 млн. евро.
Очаква се по-добрите условия в новата НК „Стратегически инфраструктури проекти” да привлекат кадрови потенциал от досегашната пътна агенция. Това поставя въпроса за бъдещето на АПИ и вътрешното й преструктуриране.

Бургас строи втори градски център, Свиленград ще управлява крепостта край с. Мезек

Автор Невена Картулева

Община Бургас ще изгради вторичен градски център за административно обслужване за комплексите „Славейков”, „Зорница” и „Изгрев”, за изграждане на спортна зала, културен и общински детски център, парк със зони за отдих и общински медицински център. Това стана възможно, след като кабинетът одобри решение, с което от Министерството на отбраната, поради отпаднала нужда, се отнема имот от 46 254
кв. м, застроен с 25 сгради, който се намира в бургаския квартал „Изгрев”, и собствеността върху него се прехвърля на общината.
С друго свое решение правителството прехвърля собствеността на още два имота на бургаската местна власт. Единият е бившата болница на ул. „Средна гора” 14, а другият - поземлен имот с площ 815 кв. м. Общината има готовност да включи двата обекта в капиталовата си програма с финансиране от собствени средства и от оперативните програми.
Още две общини получиха имоти от държавата. За управление на Свиленград бяха предоставени тракийската куполна гробница и средновековната крепост, които се намират в землището на с. Мезек. С тях общината ще кандидатства с проекта „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще” по ОП „Регионално развитие”. Община Разград получи имот, който е с отпаднала необходимост за МВР. Той се намира в рамките на града и е с площ 144 дка и 14 сгради. Общината ще осигури източници за етапното финансиране на обновяването и преустройството на сградите за удовлетворяване на местни нужди.

МИЕТ събрало над 37 млн. лв. от концесии

37 504 030 лв. са постъпленията в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) от концесии през 2010 г., стана ясно от приетия на редовното правителствено заседание годишен доклад на комисиите за контрол по предоставени концесии за добив на подземни богатства към МИЕТ. Договорите за концесии за добив на подземни богатства са общо 133, приходите от тях са със 17,7% повече спрямо 2009 г., а 30 на сто от постъпленията са преведени по бюджетите на общините, на чиито територии са концесионните площи.
През 2010 г. са сключени осем нови концесионни договора, като шест от тях са за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, и два - за добив на природен газ.

Повече време и по-малко пари за републиканска инфраструктура

Автор Невена Огнянова

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира изменение към Заемното споразумение между България и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) по проекта за рехабилитация на пътната инфраструктура. Промените са консултирани със Световната банка и целят да се подобри изпълнението на проекта заради закъснелите дейности по него.
Той е за ремонт на пътищата и е на стойност 144 млн. евро, 90 млн. евро от които са заем от МБВР, а останалите 54 млн. евро са съфинансиране от републиканския бюджет. Планът за рехабилитация включва: ремонт и реконструкция на около 450 км пътища от републиканската пътна мрежа, обособени в девет групи обекти (лотове); институционално развитие, подкрепа за финансово управление и доставка на оборудване за Централния институт по пътни технологии, национални и европейски норми и стандарти; дейности, свързани с повишаване безопасността и сигурността на движението.
Промените в споразумението засягат първите два компонента. Поради закъснение в програмата за изпълнение и фискални ограничения през 2010 и 2011 г. ще бъдат рехабилитирани 307 км пътища. За сметка на това ще бъдат разширени дейностите по втория компонент, свързани с укрепване на управлението и подобряването на планирането в пътния сектор, както и разработването на програми с фокус върху използването на европейските фондове. Целта е да се подпомогне цялостното и своевременно усвояване на средствата от ЕС, предназначени за пътния сектор в страната, като се ускорят подготовката, одобрението, изпълнението на проектите и изплащането на средствата за тях.
Предвид намалените проектни разходи и с цел да се осигури гъвкавост на управлението, размерът на заема остава непроменен - 90 млн. евро, но се намалява делът на националното съфинансиране от 54 на 15,62 млн. евро. Крайната дата на проекта се удължава до 30 юни 2013 г.
Кабинетът предлага на депутатите да ратифицират и изменение на заемното споразумение по Проект за развитие на общинската инфраструктура между България и МБВР. Общата му стойност е 101 199 375 млн. евро, 81 млн. лв. са заем от МБВР, а останалата част от сумата е национално съфинансиране. С реализацията на проекта ще бъдат завършени язовирите „Нейковци”, „Пловдивци”, „Луда Яна” и пречиствателните станции към тях. Съоръженията ще осигурят качественото водоснабдяване на Трявна, Мадан, Рудозем и Панагюрище. Ще се извърши и рехабилитация на язовир „Студена”, който е основен водоизточник за Перник и е в експлоатация повече от 60 г.